СТАНОВИЩЕ

на Български център за нестопанско право относно предприемане на мерки за подкрепа на социалните предприятия в условията на наложените ограничителни мерки за борба за пандемията от COVID 19 и последяващите икономически и социални предизвикателства

            Българският център за нестопанско право (БЦНП) подкрепя изработване и прилагане на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България. Част от нашите дейности са насочени към подкрепа на неправителствени организации за стартиране на предприемачески дейности, чрез които да решават важни социални проблеми и така да постигат дълготрайно социално въздействие върху различни уязвими групи или обществени сфери. През нашите програми са били подкрепени голям брой социални предприятия (над 160 организации), от чиято дейност има явен социален ефект. От 2013 г. насам БЦНП е член и на междуведомствената работна група по социална икономика към Министерство на труда и социалната политика (МТСП), като участва активно в дебата относно разработването и приемането на законова регламентация на социалното предприемачество в България.

В ситуацията на обявената пандемия от COVID 19, както и наложените ограничителни мерки спрямо различните субекти, които оперират на територията на Република България, е ясно, че настъпват сериозни последици за икономическото и социално положение -  както на обикновените хора, така и на различните социални оператори, в това число и социалните предприятия. В момента с тревога следим и анализираме доколко така създалата се ситуация засяга социалните предприятия в България, в краткосрочен и средносрочен план.

1. Към днешна дата можем да споделим следните тревожни факти и тенденции:

1. Извършването на стопанска дейност със социални цели е също силно ограничено: в 95% предприемаческата дейност на социалните предприятия е в рамките на малките и средни предприятия (дори в мащаба на микропредприятия), като предметът на дейност е именно от този, който е пряко засегнат в голяма степен от ограничителните мерки: в услугите (кетъринг услуги, курсове и др.) или производство на продукти (но не от първа необходимост, а по-скоро украшения, сувенири и други дребни стоки).
2. Изключително важно обстоятелство, което следва да се вземе предвид е, че една голяма част от социалните предприятия са наели лица от уязвими групи, които в момента са рискови групи (съобразно ограниченията за борба с пандемията), и е много трудно да се продължи дейността, дори и в друг режим (например дистанционен); много от тези лица имат сериозни увреждания и затруднения и за тях или е неподходящо въобще да напускат жилищата си, или адаптиране на работния процес е изключително сложно (включително много от тях са с нисък социален статус, нямат подходяща техника и пр.). Близките и семействата им са силно объркани как да посрещнат предизвикателствата на ограничителните мерки и това води до допълнителна изолация.
3. Социалните предприятия поради социалните си цели са малки и микробизнеси, които досега едва покриват разходите си и нямат резерви, с които да посрещнат трудностите от спиране на дейността, ограничени доставки и възможности за реализация на продукцията. Те нямат резерви, за да компенсират временните загуби и да продължат макар и с намалени разходи, възползвайки се от предвидените националните мерки (60 на 40). Икономическите фалити, придружени със социалната дупка, която може да се задълбочи в резултат на прекъсване дейността на социалните предприятия и освобождаването на персонала, е не само заплаха за дейността на предприятието и неговите работници/служители, но е предпоставка за сериозна социална маргинализация (трудната житейска ситуация на наетите лица от уязвими групи хора ще увеличи степента на негативни социални последици за тях).   

Резултатите в съвсем краткосрочен порядък ще бъдат значителни поне в две посоки:

• Заетите уязвими лица ще са в сериозно затруднено финансово състояние и ще останат без доходи – това за тях ще означава сериозна икономическа и социална криза (това са най-често хора без близки и семейства, хора в трудна житейска ситуация, хора с множество социални и здравословни проблеми).
• Бързо фалиране на социалните предприятия, което ще изисква много по-дълъг период за възстановяване, а при някои такъв може и да е невъзможен.

2. В същото време, сериозна част от социалните предприятията имат огромен потенциал да продължат дейността си, която е в помощ на най-нуждаещите се в момента:

• Организациите, които готвят (заведения и кетъринг) предоставят храна на възрастни, хора с увреждания и бездомни – най-уязвимите и рискови групи;
• Съсредоточават усилията си за производство на необходими защитни средства – маски и престилки за еднократна употреба, които социалните работници на терен да използват (при посещения при болни възрастни хора и други, които се нуждаят от ежедневно професионално обгрижване);
• Производство на продукти, които да намаляват негативните ефекти по време на социалната изолация и работата от вкъщи – като семейни игри, образователни пакети и пр.

Но приходи от тези продукти и услуги, на практика, не могат да реализират в момента -  те са в помощ на най-уязвимите (раздаване на маски, облекла, храна), а и всеки обикновен човек съсредоточава покупките си върху продукти от първа необходимост. Това означава, че е необходима допълнителна финансова подкрепа за социалните предприятия в момента, така че да могат да помагат на хората, които имат нужда по адекватен начин.

3. Увеличаваща се нужда от НПО дейности – това е още една важна тенденция за НПО социални предприятия: в търсенето на нови решения, мобилизация и солидарност, нуждата и очакванията към НПО да са активни, да измислят и предлагат решения и подкрепа са огромни. На практика, много от гражданските организации в момента са активни и действат (включително на терен, помагайки на хора в нужда, набирайки доброволци и др.), и тези дейности не са обезпечени с текущи проекти, защото не са били предвидени преди два месеца. Това ще доведе до силно прегаряне на екипите, които и без това (поради дългосрочната финансова криза в сектора) са доста малобройни.            

Именно с оглед на така изложените сериозни заплахи към оцеляване на сектора на социалните предприятия имаме следните предложения:

1. Свикване на междуведомствената работна група и актуализиране на плана за действие по социална икономика с цел създаване адресиране на сегашните предизвикателства на социалните предприятия;
2. Изработване на пакет от спешни мерки за подкрепа на социалните предприятия, както и планиране на мерки в средносрочен план.