Днес, 10.06.2020 г., Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) отправи предложение до Министерски съвет за приемане на изменения в Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество (ПОДСРГО). С това становище КПКОНПИ за първи път упражнява правомощията си по чл. 32 ал. 1 т. 7 ЗПКОНПИ - при осъществяването на държавната политика по превенция на корупцията да разработва предложения за изменения в законодателството с антикорупционна насоченост.

Накратко, в искането се посочват три аргумента:

1. Правилата за избор на състава на Съвета за развитие на гражданското общество не осигуряват необходимата гаранция за равнопоставеност и представителност. В тях липсва изискване за гарантирано включване на организации от всички области на дейност в обществена полза.
2. Публикуването на поканата единствено на Портала за обществени консултации не осигурява необходимата публичност и прозрачност за провеждане на процедурата. Според КПКОНПИ това се потвърждава и от резултатите от проведения през април-май 2020 г. избор за състава на Съвета, в който са се регистрирали за участие 379 от приблизително 49 000 неправителствени организации.
3. Функциите на СРГО включват освен разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество, така и тяхното реализиране вкл. и чрез отправяне на предложения до Министерския съвет за разпределение на средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти. С оглед на така разписаните правомощия по разработване на политики и тяхното реализиране, чрез проекти с публични средства /според КПКОНПИ за 2020 г. планираният разход е в размер на 98 152, 30 млн. лева/ в становището се посочва, че е от съществено значение да бъдат ограничени и неутрализирани всички възможни съмнения за зависимости и конфликт на интереси при самите НПО, членове на Съвета. Според КПКОНПИ Правилникът не осигурява това в необходимата степен. Съществува риск от неефективност, липса на безпристрастност и прозрачност при разходването на публичните средства. Цялото становище можете да намерите тук.

Тезите, които извежда КПКОНПИ за повече прозрачност на процедурата и осигуряване на участието на повече организации, са правилни от гледна точка на това, че Съветът е натоварен със сериозни функции и задачи, а още повече – очаквания за по-голям ангажимент от страна на държавата как ще подкрепи гражданските инициативи в България.

 

Накратко историята за създаване на Съвета:

Идеята за Съвета и Стратегията започват още през 2010г. след изследване на националните механизми за финансиране на гражданските организации. Сформира се работна група към МС под ръководството на министър Дончев (министър по въпросите на еврофондовете) и се приема първата Стратегия за развитие на гражданските организации в България (2012 – 2015). Съветът не се създава, защото се оказва, че е необходимо регламентирането на ясни правила в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), които да предвидят основните му функции. Следва предложение от Министерството на правосъдието и дебат, който не завършва с промени. През 2016 г. група народни представители (водещи са ГЕРБ – Менда Стоянова, Милена Дамянова и  пр.) след конференция в Народното събрание заедно с представители на гражданските организации внасят предложенията за промени в ЗЮЛНЦ, които са приети и влизат в сила 2018 г. – сред тях и създаването на СРГО. В края на 2017 г. Министерски съвет свиква една голяма среща в Гранитна зала за създаване на Работна група за разписване на Правилника за дейността на Съвета и всеки самономинимирал се влиза в нея. След 2 месеца дебати работната група изготвя предложение за Правилник, което е предоставено на МС. Следват две публични обсъждания на проекти на Правилника и приемането му през септември 2019 г. На 20 февруари 2020 г. започва процедурата по сформиране на СРГО.

 

Коментар по исканията на КПКОНПИ:

• Относно липсата на изискване за участие на организации от различни сфери на дейност, което да гарантира по-добра представителност в Съвета

Работната група за изготвяне на Правилника обсъжда въпроса за предвиждане на сфери и квоти за брой организации във всяка от тях именно за да се гарантира включването на представители от различни области на общественополезна дейност. В Протоколи № 2, 3, 4 и 5 от заседания на работната група това лесно може да се установи, като с мнозинство 9 на 6 гласа се взима решение в Правилника да залегне изискване за представителност от различни сфери на организациите членове на Съвета.

В публикувания на 20.09.2018 г. от МС за първото обществено консултиране проект на Правилник тези разпоредби не са включени. От изпратените становища се вижда, че повечето организации отново отправят предложение за включване на изискването членовете на Съвета да са организации представители на различни сфери.

На 16.07.2019 г. МС публикува втори проект на Правилник за широка обществена консултация. Отново в становищата си много от организациите поставят изведения и от КПКОНПИ мотив, че трябва да има сфери на дейност, като за целта може да се използва чл. 38 от ЗЮЛНЦ за определянето им. Правна дирекция на МС отхвърля това предложение с аргумента, че това ще ограничи организациите и на практика ще лимитира тяхното участие. Твърди се, че процедурата за сформиране на Съвета с всичките ѝ ограничения е записана в ЗЮЛНЦ и не следва администрацията да въвежда допълнителни изисквания.

 

• Относно твърдението, че СРГО ще има правомощието да разпределя публични средства в размер на 98 152 000, 30 лева (за 2020 г.) за проекти на граждански организации

Цитираните средства са общо предвидените съгласно Закона за държавния бюджет за 2020 г., но те са предварително определени за разпределяне от съответните министерства, както следва:

Бюджетни средства за ЮЛНЦ:  98 152 300 лв. общо

• Министерски съвет

Бюджет: 33 340 000

Бенефициенти: вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията

• Министерство на отбраната

Бюджет: 262 000

Бенефициенти: Съюз на ветераните от войните в България

• Министерство на труда и социалната

Бюджет: 4 704 000

Бенефициенти: Пълен списък на общо 21 организации можете да видите в Закона за държавния бюджет или в таблицата тук. 

• Министерство на здравеопазването

Бюджет: 2 128 000

Бенефициенти: Български червен кръст

• Министерство на културата

Бюджет: 2 128 000

Бенефициенти: Национален дарителски фонд „13 века България“;Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа

• Министерство на икономиката

Бюджет: 1 800 000

Бенефициенти: Български институт за стандартизация

• Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Бюджет: 540 000

Бенефициенти: неуточнени

• Министерство на младежта и спорта

Бюджет: 49 888 300

Бенефициенти: неуточнени

• Министерство на правосъдието

Бюджет: 690 000

Бенефициенти: неуточнение

• Министерство на образованието

Бюджет: 100 000

Бенефициенти: Македонски научен институт

Справката (извадка от Закона за държавния бюджет за 2020 г.) можете да свалите като файл оттук.

При обсъждане на проекта на Закона за държавния бюджет за 2020 г. в Комисията за взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите към Народното събрание (КВНОЖГ) от страна на Министерство на финансите е направено изказване изрично по отношение на СРГО: "През 2020 г. на основание чл. 4, ал. 8 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел по централния бюджет за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност са предвидени целеви средства в размер на 1 млн. лв. След като Съветът за развитие на гражданското общество започне дейността, утвърди своите критерии, условия, правила и процедури за оценка и разпределение на тези средства, те ще бъдат предоставени с акт на Министерския съвет по реда на Закона за публичните финанси." Допълнително изрпратена до КВНОЖГ е сравнителна таблица за бюджетните средства за ЮЛНЦ за 2019 и 2020 г. От нея се вижда, че изрично заложени средства от бюджета на Министерски съвет, които да се разходват по реда на 4, ал. 8 от ЗЮЛНЦ са 1 млн. лв. Именно в тази разпоредба и следващата (ал. 9) на ЗЮЛНЦ е предвидено, че СРГО ще отправя предложение до МС за критериите и условията, по които на конкурсен принцип да се разпределя конкретен бюджет от този на МС за граждански инициативи в обществена полза.

 

• По отношение популяризиране на поканата за началото на процедурата по сформиране на СРГО

Преглед на информацията в интернет сочи, че има общо 29 публикации от 29 различни източника относно предстоящия избор на Съвета. Най-ранните са от 10.02.2020 – още преди да започне самата процедура, последната е от 28.04.2020. 4 ефирни телевизии са публикували информация – БНТ, БТВ, Нова, България Он Еър, а също БНР и локални медии. Порталът за обществени консултации (www.strategy.bg) е задължително място за публикуване на всички обялвения и докуементи, свързани с процедурата за избор, но не и единственото. Част от информацията са и няколкото публикации в медии, които след избора на конкретни организации започнаха очерняща кампания с аргументи като горепосочените.

 

От всичко казано до тук, трудно могат да се направят генерални изводи, но важното е:

• Съветът за развитие на гражданските организации се очаква да покаже именно ангажимента на държавата за „подкрепа на развитието на гражданските организации и създава условия за насърчаване и финансова подкрепа на граждански инициативи“ (чл. 4, ал. 2, изр. 1 ЗЮЛНЦ). Затова, след 10 години дебат и дискусии по темата, ако в крайна сметка това не се случи, и то след тази сериозна криза заради извънреднста ситуация, в която гражданските организации бяха на първа линия, събираха ресурси, набираха доброволци, явно няма сериозни намерения за партньорство и диалог между институциите и гражданското общество.
• Разходването на публични ресурси изисква сериозни гаранции за прозрачност. Може би е добре да бъдат въведени единни правила за публичност и отчетност, в т.ч. и по отношение на множеството ресурси, които бяха събрани в подкрепа на пострадалите от кризата и които предстои да бъдат разходвани от държавните институции.