След 8 годишно прекъсване успешно поставихме началото на изготвянето на нова Стратегия за подкрепа развитието на гражданското общество в България !

• Над 270 организации и граждани се включиха в онлайн анкета за определяне на водещите проблеми пред гражданските организации;
• Над 115 участници се включиха в срещи в 8 града, за да дадат своите предложения за мерки за преодоляване на най-съществените за организациите проблеми.

Въпреки трудностите и кризите, с които българският граждански сектор трябва да се справя, #АзДействамНеЧакам доказа, че съществуват множество активни граждански организации у нас, които вярват, че

• Промяната на политики е възможна;
• Сътрудничеството прави организациите по-силни;
• Гражданските организации имат нужда от подкрепяща среда, за да се развиват.

Резултати от анкетата

270 организации взеха участие в анкета за определяне на приоритетност на проблемите пред гражданския сектор.

В резултат на допитването основните теми, които се откроиха, са:

• достъпът до достатъчно възможности за финансиране;
• неефективните механизми за гражданско участие;
• граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз.

 

Като проблеми, макар и с по-нисък приоритет, бяха отбелязани и трудното задържане на хора в екипите и професионалното прегаряне, административните тежести, очернящите кампании и други. 

Близо половината от взелите участие в анкетата също така са дали свои предложения за належащи проблеми пред гражданския сектор. Сред тях най-често се посочва нуждата от държавна политика по отношение на доброволчеството

Други често посочвани проблеми са:

• Затруднен достъп на НПО до училища
• Обществени нагласи и партийна обвързаност
• Моделът на проектно финансиране

 

Резултати от проведените срещи

 

В рамките на кампанията се проведоха срещи в:

• Стара Загора, организирана от Фондация „Мисия Криле“[1]
• София, 17.09.2023, организирана в рамките на фестивал „Демократична мозайка: Сцена на гражданското общество“
• София, 19.09.2023, организирана като част от Годишната среща на гражданско обединение „Равни БГ“
• Шумен, 10.10.2023, организирана от Фондация „Подобри“;
• Русе, 11.10.2023, организирана от Фондация „Право на детство“
• Монтана, 25.10.2023, организирана от Сдружение ”Закрилници”
• Благоевград, 26.10.2023, организирана от Форум гражданско участие
• Добрич, 29.11.2023, организирана от Черноморски център за развитие
• Варна 29.11.2023, организирана от Карин дом

В София, Монтана, Шумен и Благоевград и Русе участниците се съгласиха, че най-належащите проблеми пред гражданските организации в момента са именно тези идентифицирани чрез анкетата:

•  достъпът до достатъчно възможности за финансиране;
• неефективните механизми за гражданско участие;
• граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз.

В Добрич се прие проблемът свързан с достъп до финансиране да се замени с „Липса на организационен капацитет за фондонабиране и управление на проекти,“ а във Варна с -  „Равен достъп до достатъчно възможности за финансиране“

А ето ги и направените предложения за мерки:

Достъпът до достатъчно възможности за финансиране / Равен достъп до достатъчно възможности за финансиране

• Законодателна промяна за директно насочване от годишния данък на физически и юридически лица в полза на юридически лица в обществена полза в размер на 2%;
• Одитиране на механизма за директно финансиране на НПО/национално представени организации; оценка на областите, в които държавата има нужда от подкрепа от външни партньорства.
• Подобрено сътрудничество с гражданския сектор;
• Навременно приемане на Закон за доброволчеството;
• Развиване на дарителска и доброволческа култура в децата още от етапа на началното образование;
• Подкрепящи мерки за изграждане на организационен капацитет на НПО за финансова устойчивост;
• Припознаване на ролята на НПО като партньори от страна на държавата;
• Оповестяване на ясна и прозрачна информация за наличните възможности за подкрепа.
• Нужда от формално или неформално образование, проектно-базирано обучение и проблемно-базирано обучение на ниво училище и университет (обучение на учители+ресурси) от заформяне на идеята, през целите до дейностите;
• Обучение през целия живот - периодични обучения на персонала на НПО за фондонабиране и изпълнение на проекти (безплатни онлайн консултации в мрежа между групи НПО в един сектор);
• Провеждане на съвместни обучения на общински и НПО персонал;
• Публикуване на кошница с дарители на организацията (напр. в сайтове на общини);
• Стимулиране на индивидуалното дарителство/дарители;
• Опростяване на процедури за кандидатстване и унифициране на апликационни форми (напр. в оперативни програми); възможност за кандидатстване на български език;
• Финансирането следва резултата/капацитета („Научи ме да ловя риба“);
• Споделяне на капацитет между НПО съобразно сферите на работа.
• Споделяне на пакет на ресурси - за организационни политики, стандарти за добро управление.
• децентрализиране на мерки/програми с цел гарантиране финансирането на граждански организации на местно ниво;
• Разпределяне на средства въз основа на индикатори за ефективност;
• гарантиране на техническа помощ за бенефициентите по оперативни програми
• механизъм за координация между организации получили финансиране за еднородни дейности извършвани в един и същ регион
• финансиращите държавни органи да развиват капацитета и да информират организациите по отношение правилата за кандидатстване за финансиране и обществени поръчки;
• Лична отговорност за държавни служители, които са наложили финансова корекция отпаднала в съда в последствие;
• Държавните финансиращи органи да извършват методическа подкрепа на организациите и получили финансиране за правилно отчитане и изпълнение;
• Финансиращите органи да оказват техническа помощ на бенефициерите – НПО;
• Да има оперативна програма за развитие на гражданско общество;
• Собственият принос при проектно финансиране да не се изразява само във финансови средства;
• Съществува двоен стандарт – за нпо изискванията за завишени;
• При оценка на капацитет на организация за финансиране не следва да се изисква от организацията да проведе конкурс за изпълнител на проектни дейности; трябва да се осигурят правила, които да позволяват на организациите да си ползват вътрешния капаците ;
• При конкурси/програми за финансиране на НПО водещ критерии следва да е качество, а не цена;
• Да се регламентират конкретни срокове – до 10 дни например, за отговор на финансиращия орган при запитвания от бенефициента;
• Да се регламентират ясни правила за отговорност на администрацията на финансиращия орган, когато нейни действия или бездействия (например липса на отговор при запитване) доведат до невъзможност/забавяне изпълнението на проект;
• Ясна процедурите за публично финансиране на НПО;
  Повишаване на информираността за наличните възможности за кандидатстване - чрез изготвяне на обща база данни с актуални донорски възможности, оптимизиране на сайтове на общини за търсене на възможности; предлагане на съпътстващи обучения за писане и изпълнение на проекти; оповестяване на визитни картички на организациите за улесняване на търсенето и предлагането на партньорства.
• Въвеждане на различни подкрепящи мерки за сектора като: възможност за насочване на годишния данък на физически лица към граждански организации по избор; по-ниски такси за обслужване на банковите сметки на граждански организации; финансиране на разходи на доброволци (напр. покриване разходи до мястото на доброволстване). 
• Въвеждане на различни прагове на съфинансиране, съобразени със стойността на проектите;
• Предвиждане на възможности за институционална подкрепа на граждански организации, обвързана с минал опит, като подкрепа за дългосрочно развитие и мотивация за качествена работа.
• Приемане на законови промени, които да дадат възможност на гражданите да насочват процент от дължимия данък към дейности и каузи по техен избор.
• Информационните и разяснителни кампании да са задължителни при отваряне на конкурси за финансиране, за да се преодолее масовото непознаване на възможностите за финансиране в малките населени места.
• Създаване на връзка между местния бизнес и гражданските организации – чрез кръгли маси или в други формати, на които да се представят организациите с техните каузи.
• Общините да въведат механизъм за подкрепа на гражданските инициативи чрез преференциални условия за ползване на общински зали за организиране на събития.

 

Граждански активисти и граждански организации са обект на очернящи кампании и тормоз

• Повишаване на капацитета на НПО за съвременна комуникация/дигитален маркетинг; използване на подхода на личните истории са представяне на работата на НПО;
• Критично отразяване на граждански проблеми като университетски дисциплина;
• Изучаване на „Гражданско образование“ от по-ранна възраст;
• Насърчаване на сдружаването и доброволстването на ученици;
• Привличане на повече граждани, доброволци, ученици към дейността на гражданските организации (напр. дни на отворените врати, панаир на НПО-та); развиване на граждански умения;
• Работещи ученически съвети, функциониращи с подкрепата на гражданските организации.
• Изработване на местна стратегия за гражданско участие с механизъм за адекватен мониторинг – консултативен съвет и/или местен омбудсман;
• Разписване на ясни дефиниции с основни понятия, свързани с гражданския сектор –застъпничество, лобиране, гражданска коалиция, за да станат по-достъпни и разбираеми;
• Механизъм за саморегулация, който да определя участието на представители на НПО с доказан опит;
• Към местната стратегия да има разработен план за действие за гражданско участие, който да публикува годишен доклад с дейностите си и постигнати резултати; запознаване на гражданите с възможностите за гражданско участие; НПО да присъстват на заседанията на комисиите;
• Въвеждане на секция за административна прозрачност и НПО достъп в сайта на общината.
• Включване в програмните схеми на медиите на време за представяне на граждански инициатива – организации, практики.
• Преодоляване на неглижирането, недоверието и неразбирането между институции и организации;
• Делегирането на управлението и администрирането на социални услуги на НПО;
• Насърчаване на саморегулацията на НПО сектора;
• Работа в мрежи;
• Стандарти за политическа неутралност на НПО – неизползването им за политически цели;
• Адресиране на проблема с очернящи кампании между организации
• Подкрепа за създаване на достоверни източници на информация – например фактчекъри или организации работещи в конкретни области;
• Исторически фонд за приноса на гражданските организации за развитие на държавата и обществото;
• Популяризиране на доброволчеството като културна и социална ценност;
• Включване в образователната система уроци за историята на доброволците и гражданските организации в България и техния принос за развитието на страната и обществото;
• Да се организират обучителни програми за НПО за присъствие в социалните медии, за да се противодейства по-ефективно на фалшивите новини, и използване на инструменти при очерняне в социалните медии;
• Да се предвиди механизъм за включване и регламентира достъпа на НПО до бенефициенти – в училища, болници, и т.н.;
• Да се предвиди механизъм за гарантирано медийно отразяване на дейностите на граждански организации на местно ниво; обществото трябва да бъде запознато по-отблизо с дейността на тези организации, за да се преодолее слабата информираност за огромната работа, която НПО вършат;
• Проактивно организиране на „солидарни делегации“ – неформална самоорганизация на самите граждански организации при атаки срещу една от тях.

 

Неефективни механизми и възможности за гражданско участие

• Въвеждане на прозрачни процедури за участие в обществените съвети към местните структури (общински съвет, областна управа) и одит на функционирането на съветите;
• Основаване на централен регистър на обществените съвети към общините;
• Включване на обучение по гражданско участие в часовете по „Гражданско образование“;
• Финансова програма за съвместни обучения и срещи на членове на обществени съвети с членове на местната администрацията.
• Взаимодействие с обществото за популяризиране дейността на НПОта – представяне на дейността им пред широка аудитория;
• Отворен диалог между обществото и очернящите ги субекти – доразвиване на правото на отговор за НПО;
• Създаване на саморегулаторен орган, който да изгради инструменти за оценка на НПОта, които имат добра история;
• Ден на отворените врати в НПО – напр. панаир на НПО, за да може широката аудитория да се запознае повече с дейността на НПО и с какво са полезни за общественото добро;
• Програма за съвместна работа между читалищата и гражданските организации;
• Глоба за обида и клевета на правозащитните.
• Централизиран портал за предложения/запитвания и петиции; (Подобно на портала за обществени консултации);
• Ясни критерии за провеждане на референдум на общинско/областно/национално ниво;
• Различни прагове на брой подписи за провеждане референдум спрямо темата/сферата на въпроса;
• Въвличане на представители на организации защитаващи правата на етнически общности в консултативните съвети;
• Регистър на местно и национално ниво, в който организациите да се представят